Археологически резерват "Дуранкулак"

В североизточната част на България, край село Дуранкулак, се намира археологическият резерват „Дуранкулак“, разположен до едноименното езеро. На това място са открити най-ранните опити за писменост в историята на човечеството. През 13 век пр.н.е., късната бронзова епоха и началото на ранножелязната, на южния склон на острова възниква укрепено тракийско селище, напълно проучено от специалисти. Това е единственият обект от времето на Троянската война, изследван изцяло на Балканите, когато започва формирането на тракийската общност, включваща и гетите, населявали района в древността. Друго селище от същия период е открито в югоизточния край на село Дуранкулак, също до езерото, но то все още не е разкопано. Около езерото има десетки тракийски могили, документирани при теренни проучвания, но неизследвани. На острова в езерото се намира и забележителен паметник от 4 век пр.н.е., началото на елинистичната ера. В скален масив е изсечен пещерен храм, посветен на трако-фригийската богиня Велика майка, позната като Кибела – малазийски вариант, възприет от траките и съседните племена. Този мащабен храм няма аналог в Европа и е единственото ѝ пещерно светилище на континента. В България са открити и най-старите култови изображения на богинята. Светилището е разположено в карстова ниша с две успоредни пещери, оформени като правоъгълник с разделяща преграда. Открито е случайно, след срутване на тавана. При разкопките са намерени оброчна плоча, старогръцки кантароси, амфорни дръжки и други артефакти. Проучванията на светилището с неговите жертвени ями и погребения все още не са завършени. На западния бряг на езерото е разкрит античен некропол от елинистическата и римската епоха, съществувал от 3 век пр.н.е. до 4 век – близо 700 години. Проучени са частично 41 гроба с разнообразна типология, включително късноантични катакомби, характерни за скито-сарматски племена, и римски погребения с ценни находки като златни и бронзови украшения. В местността „Катмера“ (Патарника) край езерото има и непроучено късноантично селище, вероятно обитавано от траки и сармати, което може да е ползвало некропола. Дуранкулашкото езеро е защитена местност на 15 км северно от Шабла и на около 6 км от българо-румънската граница, с площ от 446,54 хектара. То е една от най-добре запазените крайбрежни влажни зони в страната и има международно значение за опазването на над 260 вида ендемични, редки и застрашени растения и животни. В езерото са регистрирани 12 вида бозайници, 23 вида риби, 7 вида земноводни и 5 вида влечуги, като то е единственото находище на див шаран в България. Най-важна е ролята му за птиците – през него минава миграционният път Via Pontica, което го прави привлекателно за орнитолози. В района са документирани 256 вида птици, 92 от които гнездят там. Езерото е обявено за Рамсарски обект поради зимующите популации на голяма белочела гъска, червеногуша гъска, зеленоглава гъска, малък корморан и розов пеликан. Територията се охранява, но е свободна за достъп при спазване на определени правила.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви